Блогът Dirty Money на STOP представя доклада “Токсична зависимост” на Коалицията за живот без тютюнев дим.
Наскоро публикуван доклад в България изтъква нови примери за подла тактика на тютюневата индустрия. Чрез задълбочено разследване на пет казуса, Коалицията за живот без тютюнев дим, подкрепена от STOP, разкрива как индустрията е давала пари на адвокатски кантори, мозъчни тръстове, медии и дори пациентски организации. Те от своя страна публично излъчват про-индустриални послания, които дават приоритет на печалбите от тютюна пред здравето. (Прочетете доклада на български или английски.)
Както се обяснява в доклада, полезните за индустрията съобщения – например, че повишаването на данъците върху тютюна ще доведе до повече контрабанда – често тръгват от големи тютюневи корпорации, преминават през посредници и се озовават пред широката публика, средствата за масова информация и хора, вземащи решения. Резултатът? Отслабени политики за контрол на тютюна и общественост, която (понякога неволно) поддържа тютюневата индустрия, въпреки опустошително й въздействие върху нейното здраве и благополучие.
Цената на лансираните послания на индустрията в България е висока. Страната имаше най-високата консумация на тютюн в ЕС през 2019 г. Към 2017 г продължителността на живота в България е по-къса в сравнение с останалите страни от ЕС, като смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания и инсулт, са далеч над средните за съюза. Подробният доклад на коалицията за живот без тютюнев дим подчертава спешността и важността на прекратяване на влиянието на големите тютюневи компании върху здравните политики – като се тръгне от самото начало.
Самото начало
Влиянието на тютюневата индустрия започва от върха,от самите тютюневи компании. Защо тютюневата индустрия използва посредници, или съюзници, за да предаде своя разказ? В някои случаи тютюневите компании не могат ефективно сами да популяризират своите про-индустриални послания поради прилагането на ограничения за маркетинг на тютюн, съдържащи се в Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (РККТ на СЗО) – глобален договор за намаляване на употребата на тютюн. Друг път те знаят, че опетнената им репутация ще “замърси” съобщенията им и публиката няма да се довери или да възприеме това, което твърдят. А в трети случаи тютюневите компании използват посредници, за да усилят на посланието, което същевременно прокарват.
Съюзници на тютюневата индустрия
Според доклада, след като са формулирани от тютюневите компании, про-индустриалните разкази потичат към посредниците. Авторите на доклада идентифицират множество посредници, които приемат пари от индустрията и впоследствие прокарват аргументите й.
На пръв поглед изглежда, че тези посредници нямат никакво отношение към индустрията. Те имат безобидни или дори позитивно звучащи имена. Например Националната пациентска организация (НПО), изданието „Наука кардиология”, Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД),
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) и Университета за национално и световно стопанство (УНСС) са идентифицирани като посредници на тютюневата индустрия от доклада. Когато съобщенията идват от привидно достоверни, независими източници като тези, има риск хората да ги приемат за чиста монета.
След това посланията за индустрията се разпространяват от тези посредници под формата на препоръки и заключения, които често служат на интересите на индустрията. Например НПО, която е получила пари от тютюневата индустрия през 2018 и 2019 г., се превръща в ревностен защитник на нагреваемите й продукти, обявявайки ги за „по-малко вредни“ от цигарите, въпреки предупрежденията на СЗО срещу подобни твърдения. Това напълно отговаря на интересите на индустрията да популяризира своите нагреваеми тютюневи изделия (НТИ).
Няколко от въпросните посредници също подкрепят позицията на индустрията срещу повишаването на данъците върху тютюна като усилват твърденията й, че повишаването на данъците върху тютюна щяла да увеличи незаконната търговия с тютюн. ИПИ, който получава финансиране от фонда PMI Impact на Philip Morris International (PMI) за подкрепа на разработването на проекти срещу незаконната търговия – публично се застъпва за нулева данъчна ставка за НТИ поради техния потенциал за „намаляване на вредите“ – термин използван от тютюневата индустрия с цел лансиране на новите и тютюневи и никотинови продукти. Това са само два от многото примери, описани подробно в доклада.
Цената на лансираните послания на индустрията в България е висока – страната имаше най-високо потребление на тютюн в ЕС през 2019 г.
В края на краищата
Какво става накрая, след като влиянието на индустрията протече от тютюневите компании към техните посредници и след като посредниците разпространят про-тютюневите послания? Според доклада на края са хора и организации, които могат да влияят и вземат решения: обществеността, медиите, медицинските доставчици и държавни служители.
Докладът подчертава, че работещите в здравеопазването са обект на влияние от индустрията всеки път когато видят лого на PMI на здравна конференция или в медицинско издание на “Арбилис” – издател на медицинско съдържание и организатор на здравни събития, който приема спонсорство на PMI.
Докладът също така описва как служители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и Агенция Митници са облъчени от послания тютюневата индустрия чрез преки контакти с нейни представители и посредници. Препоръките, свързани с данъците от посочените в доклада посредници, са повлияли на ниските данъчни ставки за ПВТ в България, твърдят авторите.
Дори студентите са подложени на това влияние. Учащите се в УНСС се запознават с резултатите от проект, финансиран от PMI IMPACT, и получават обучителни материали, които споменават PMI IMPACT и показват логото му. Още много примери за този вид влияние могат да бъдат намерени в доклада.
Как да го спрем
Тази широко разпространена форма на намеса на тютюневата индустрия чрез посредници е вредна, тъй като влияе на държавните политики в полза на печалбите на индустрията за сметка на общественото здраве. Но тя може да се прекрати.
Една от най-важните стъпки е разкриването на връзките с тютюневата индустрия. От решаващо значение е всички, които получават информация от посредниците, ясно да разбират техните финансови обвързаности с тютюневата индустрия. Освен това, посочва докладът, някои посредници може да не осъзнават каква вреда причинява утвържданването на наративите индустрията и биха преразгледали връзките си с нея когато научат”.
Предотвратяване на намеса в тютюневата индустрия: Член 5.3 от РККТ
Въпреки че България ратифицира РККТна СЗО през 2005 г., спонсорството от индустрията понастоящем не е забранено. Сред многото важни препоръки на доклада е пълното прилагане на член 5.3 от РККТ на СЗО и ограничаване на всички форми на спонсорство от тютюневи компании. То би ограничило способността на индустрията да влияе върху законодателството в своя полза.
Ако България и други страни, изправени пред подобна намеса, не предприемат тези важни стъпки, интересите на тютюневата индустрия може да продължат да имат предимство пред общественото здраве.
